Знаете ли, блога е за да споделиш нещо с някого.Поне аз така си мисля. Когато започнах тази авантюра с писането беше преди време, душевното ми състояние беше много по-различно от сега, ако имате търпението да прочетете предишните постове ще го усетите. Сега е различно, сега много повече от преди зная че я обичам, онази жена на което е посветено всичко и която ме вдъхнови за моите недодялани опити за писане.
Така че, за това казвам Ново начало, начало на нов вид публикации, нов тип мислене и изразяване. Но корена му е в едно и също нещо - ЛЮБОВТА.
P.S. Доста интересно нещо е тя, любовта нали?
Всичко за мен
четвъртък, 3 септември 2009 г.
четвъртък, 15 януари 2009 г.
Ето ме отново
Да, зная дълго време не съм писал в блога, обещавам това да не се повтори.
Както се казва, рестартирах живота си. И го направих, повярвайте ми.Чувствам се по-жив отвсякога.
Следете следващите публикации.
Както се казва, рестартирах живота си. И го направих, повярвайте ми.Чувствам се по-жив отвсякога.
Следете следващите публикации.
сряда, 19 март 2008 г.
Денят...
Днес е един ден от живота ми.Какъвто беше и вчерашния, какъвто ще е и утрешния. Защо обаче отбелязвам днешния ден? Днес приключи брака ми. Не исках така да става. Но се получи.Имам си вина за това, безспорно.Както и майката на детето ми има вина.Надявам се и тя да го знае.Така или иначе за тези години аз не разбрах какво знае тя.Тя не ми позволи да науча, а накрая и аз не исках да зная какво става в душата и.Очуждихме се, останахме неразбрани.Случва се.Но такъв е живота и аз го приемам в истинския му вид.Има една болка останала от всичко това.Тя ще продължи вечно.Нарича се Виктория и тя е моето щастие, или както тя самата казва: Дамата на моето сърце. Ще направя всичко за това тя да стане един достоен човек.Каквито ние с майка и не бяхме.Това е.Повратна точка в живота ми.Получих и много удари от хора които съм мислел че обичам, и изненадваща подкрепа от хора които не са били длъжни да ми я дават. Дали не трябва тях да обичам повече...
Мисля,че зная отговора...
Мисля,че зная отговора...
понеделник, 25 февруари 2008 г.
Дали има...
Дали има надежда за нас? Дали има надежда за обществото ни?Това са въпроси мъчещи ме от известно време.Причините ли...Много са.Хората които ме познават знаят за труднния период който преживявам.А въпросите от такава важност обикновено ни връхлитат точно в такива трудни моменти.
Та така, има ли надежда? Отговора не е еднозначен.За едни има, за други няма. Преди няколко дни за пореден път се убедих че света е населен с войнстваща некомпетентност.Претенциозни, незнайно защо и с какво хора си мислят, че те знаят и могат всичко, мислят си че могат да въртят на пръста си хората с който контактуват, институциите, съда.Не признават авторитета и достойнството на другите.И това само защото преди много години, родителите им са ги възпитавали по този толкова неправилен начин,не са ги дарили с любовта и добрината заслужаващи всяко живо същество на този свят.За какво говоря ли? За претенциите на една жена /надявам се скоро да стане БИВША моя жена/ да знае и може всичко, а резултата да е напълно посредствен, каквато впрочем е самата тя.Претенции за познаване на материята с която се занимава, претенции за морален коректив от първа величина, за съдник на околните.
Но всичко това ще отмине.Ето навън вече е топло и слънчево, в душата ми е също така.Защо? То е ясно.Имам любовта, имам добрината, имам целта.Какво друго ми трябва?А дали има надежда? Вие кажете...За едни има, за други – не!
Та така, има ли надежда? Отговора не е еднозначен.За едни има, за други няма. Преди няколко дни за пореден път се убедих че света е населен с войнстваща некомпетентност.Претенциозни, незнайно защо и с какво хора си мислят, че те знаят и могат всичко, мислят си че могат да въртят на пръста си хората с който контактуват, институциите, съда.Не признават авторитета и достойнството на другите.И това само защото преди много години, родителите им са ги възпитавали по този толкова неправилен начин,не са ги дарили с любовта и добрината заслужаващи всяко живо същество на този свят.За какво говоря ли? За претенциите на една жена /надявам се скоро да стане БИВША моя жена/ да знае и може всичко, а резултата да е напълно посредствен, каквато впрочем е самата тя.Претенции за познаване на материята с която се занимава, претенции за морален коректив от първа величина, за съдник на околните.
Но всичко това ще отмине.Ето навън вече е топло и слънчево, в душата ми е също така.Защо? То е ясно.Имам любовта, имам добрината, имам целта.Какво друго ми трябва?А дали има надежда? Вие кажете...За едни има, за други – не!
понеделник, 28 януари 2008 г.
Тъга
Странно нещо са думите. Понякога не ги ценим. Казваме нещо, то заминава, но оставя дълбока следа в душите ни. Всъщност зависи кой го е казал, на кого го е казал. Ще ви дам един пример. Онзи ден дъщеря ми беше при мен. Страхотно хлапе, умна и много чаровна. Сгуши се до мен, прегърнала куклата, подарена и от “секретарката на Дядо Коледа” и някак особено замълча. Унесена и може би леко тъжно беше. После тихо ми прошепна на ухото:
“Тати, искам да бъда Дамата на твоето сърце”
Още не мога да си обясня чувството което ме обзе тогава. Гордост, че такава малка и чаровна госпожичка иска да е дамата на моето сърце. Тъга, че не може винаги да е до мен за да се чувства наистина такава.
Тъжно е всичко това. Едно малко и невинно дете показа много повече зрялост отколкото мнозина други през целия си, смея да кажа безсмислен и пропилян живот. Това е. Един миг от вечността изпълнен с толкова енергия. Тя ми показа защо трябва да се живее, и за какво трябва да се бори човек.
“Тати, искам да бъда Дамата на твоето сърце”
Още не мога да си обясня чувството което ме обзе тогава. Гордост, че такава малка и чаровна госпожичка иска да е дамата на моето сърце. Тъга, че не може винаги да е до мен за да се чувства наистина такава.
Тъжно е всичко това. Едно малко и невинно дете показа много повече зрялост отколкото мнозина други през целия си, смея да кажа безсмислен и пропилян живот. Това е. Един миг от вечността изпълнен с толкова енергия. Тя ми показа защо трябва да се живее, и за какво трябва да се бори човек.
понеделник, 14 януари 2008 г.
Искам да знам какво е любовта
Искам да знам какво е любовта
Foreigner – “Agent provocateur” – 1984
http://www.vbox7.com/play:06df0b9a
Имам нужда от малко време,
До премисля нещата накрая
Добре е да чета между редовете
Това ще ми е нужно когато остарея.
И сега катеря тази стръмна планина,
Чувствам че света е стоварен на раменете ми
През облаците виждам любовта излъчва светлина
И тя ме топли когато живота ми е тъй студен.
В живота ми има толкова душевна болка
Не зная дали ще мога отнова да се изправя срещу нея
Но не мога да се спра сега, отидох почти докрая
За да променя този мой самотен живот.
Искам да знам какво е любовта,
Искам ти да ми я покажеш,
Искам да почувствам любовта,
И знам че ти можеш да ми я пощажеш.
Трябва да си дам малко време,
Малко, за да се огледам около себе си,
Няма къде да се скрия,
Изглежда че любовта накрая ме откри.
В живота ми има толкова душевна болка
Не зная дали ще мога отнова да се изправя срещу нея
Но не мога да се спра сега, отидох почти докрая
За да променя този мой самотен живот.
Искам да знам какво е любовта,
Искам ти да ми я покажеш,
Искам да почувствам любовта,
И знам че ти можеш да ми я пощажеш
Нека поговорим за тази любов
Искам да знам какво е любовта, любовта която чувстваш в теб
Искам да ми покажеш тази любов, И аз ще я почувствам по-силно
Искам да усетя какво е любовта, Ти просто не можеш да я скриеш,
Зная, можеш да ми я покажеш...
Покажи ми че любовта е истинска...
Искам да знам какво е любовта...
Foreigner – “Agent provocateur” – 1984
http://www.vbox7.com/play:06df0b9a
Имам нужда от малко време,
До премисля нещата накрая
Добре е да чета между редовете
Това ще ми е нужно когато остарея.
И сега катеря тази стръмна планина,
Чувствам че света е стоварен на раменете ми
През облаците виждам любовта излъчва светлина
И тя ме топли когато живота ми е тъй студен.
В живота ми има толкова душевна болка
Не зная дали ще мога отнова да се изправя срещу нея
Но не мога да се спра сега, отидох почти докрая
За да променя този мой самотен живот.
Искам да знам какво е любовта,
Искам ти да ми я покажеш,
Искам да почувствам любовта,
И знам че ти можеш да ми я пощажеш.
Трябва да си дам малко време,
Малко, за да се огледам около себе си,
Няма къде да се скрия,
Изглежда че любовта накрая ме откри.
В живота ми има толкова душевна болка
Не зная дали ще мога отнова да се изправя срещу нея
Но не мога да се спра сега, отидох почти докрая
За да променя този мой самотен живот.
Искам да знам какво е любовта,
Искам ти да ми я покажеш,
Искам да почувствам любовта,
И знам че ти можеш да ми я пощажеш
Нека поговорим за тази любов
Искам да знам какво е любовта, любовта която чувстваш в теб
Искам да ми покажеш тази любов, И аз ще я почувствам по-силно
Искам да усетя какво е любовта, Ти просто не можеш да я скриеш,
Зная, можеш да ми я покажеш...
Покажи ми че любовта е истинска...
Искам да знам какво е любовта...
неделя, 13 януари 2008 г.
Случи се нещо
Тъгата е част от ежедневието на човеците. На човеците, подчертавам. Ще се запитате защо го казвам това? И ще сте прави да се питате, както и аз се питам защо е така? Защо избираме неподходящите хора, за да свържем живота си с тях, защо сърцата ни винаги ни подвеждат, като ни привързват към точно тези неподходящи хора.
Тъжно ми е наистина. Нищо чудно че е така, след като нищо хубаво не ми се случи, и вчера и онзи ден, и миналата година...
До тази вечер...
Разбрах че има шанс тъгата да се замени с надежда. Надеждата с копнеж, копнежа с нещо още по силно. Това е като с наркотика, започваш с нещо леко докато наркотика не пропие плътта ти,така както любовта обсебва душата ти. Лошото е че и от двете боли и то много, но аз искам да ме боли, защото зная че цяра за болката ми е там... Някъде на юг и може би точно в този миг си мисли същите неща.
Ако е така то това е любов,нали?
Извини ме мила моя, зная, че обещах нещо... Но то е по-силно от мен!
Тъжно ми е наистина. Нищо чудно че е така, след като нищо хубаво не ми се случи, и вчера и онзи ден, и миналата година...
До тази вечер...
Разбрах че има шанс тъгата да се замени с надежда. Надеждата с копнеж, копнежа с нещо още по силно. Това е като с наркотика, започваш с нещо леко докато наркотика не пропие плътта ти,така както любовта обсебва душата ти. Лошото е че и от двете боли и то много, но аз искам да ме боли, защото зная че цяра за болката ми е там... Някъде на юг и може би точно в този миг си мисли същите неща.
Ако е така то това е любов,нали?
Извини ме мила моя, зная, че обещах нещо... Но то е по-силно от мен!
Абонамент за:
Публикации (Atom)