Дали има...

Дали има надежда за нас? Дали има надежда за обществото ни?Това са въпроси мъчещи ме от известно време.Причините ли...Много са.Хората които ме познават знаят за труднния период който преживявам.А въпросите от такава важност обикновено ни връхлитат точно в такива трудни моменти.
Та така, има ли надежда? Отговора не е еднозначен.За едни има, за други няма. Преди няколко дни за пореден път се убедих че света е населен с войнстваща некомпетентност.Претенциозни, незнайно защо и с какво хора си мислят, че те знаят и могат всичко, мислят си че могат да въртят на пръста си хората с който контактуват, институциите, съда.Не признават авторитета и достойнството на другите.И това само защото преди много години, родителите им са ги възпитавали по този толкова неправилен начин,не са ги дарили с любовта и добрината заслужаващи всяко живо същество на този свят.За какво говоря ли? За претенциите на една жена /надявам се скоро да стане БИВША моя жена/ да знае и може всичко, а резултата да е напълно посредствен, каквато впрочем е самата тя.Претенции за познаване на материята с която се занимава, претенции за морален коректив от първа величина, за съдник на околните.
Но всичко това ще отмине.Ето навън вече е топло и слънчево, в душата ми е също така.Защо? То е ясно.Имам любовта, имам добрината, имам целта.Какво друго ми трябва?А дали има надежда? Вие кажете...За едни има, за други – не!