Днес е един ден от живота ми.Какъвто беше и вчерашния, какъвто ще е и утрешния. Защо обаче отбелязвам днешния ден? Днес приключи брака ми. Не исках така да става. Но се получи.Имам си вина за това, безспорно.Както и майката на детето ми има вина.Надявам се и тя да го знае.Така или иначе за тези години аз не разбрах какво знае тя.Тя не ми позволи да науча, а накрая и аз не исках да зная какво става в душата и.Очуждихме се, останахме неразбрани.Случва се.Но такъв е живота и аз го приемам в истинския му вид.Има една болка останала от всичко това.Тя ще продължи вечно.Нарича се Виктория и тя е моето щастие, или както тя самата казва: Дамата на моето сърце. Ще направя всичко за това тя да стане един достоен човек.Каквито ние с майка и не бяхме.Това е.Повратна точка в живота ми.Получих и много удари от хора които съм мислел че обичам, и изненадваща подкрепа от хора които не са били длъжни да ми я дават. Дали не трябва тях да обичам повече...
Мисля,че зная отговора...
Всичко за мен
сряда, 19 март 2008 г.
понеделник, 25 февруари 2008 г.
Дали има...
Дали има надежда за нас? Дали има надежда за обществото ни?Това са въпроси мъчещи ме от известно време.Причините ли...Много са.Хората които ме познават знаят за труднния период който преживявам.А въпросите от такава важност обикновено ни връхлитат точно в такива трудни моменти.
Та така, има ли надежда? Отговора не е еднозначен.За едни има, за други няма. Преди няколко дни за пореден път се убедих че света е населен с войнстваща некомпетентност.Претенциозни, незнайно защо и с какво хора си мислят, че те знаят и могат всичко, мислят си че могат да въртят на пръста си хората с който контактуват, институциите, съда.Не признават авторитета и достойнството на другите.И това само защото преди много години, родителите им са ги възпитавали по този толкова неправилен начин,не са ги дарили с любовта и добрината заслужаващи всяко живо същество на този свят.За какво говоря ли? За претенциите на една жена /надявам се скоро да стане БИВША моя жена/ да знае и може всичко, а резултата да е напълно посредствен, каквато впрочем е самата тя.Претенции за познаване на материята с която се занимава, претенции за морален коректив от първа величина, за съдник на околните.
Но всичко това ще отмине.Ето навън вече е топло и слънчево, в душата ми е също така.Защо? То е ясно.Имам любовта, имам добрината, имам целта.Какво друго ми трябва?А дали има надежда? Вие кажете...За едни има, за други – не!
Та така, има ли надежда? Отговора не е еднозначен.За едни има, за други няма. Преди няколко дни за пореден път се убедих че света е населен с войнстваща некомпетентност.Претенциозни, незнайно защо и с какво хора си мислят, че те знаят и могат всичко, мислят си че могат да въртят на пръста си хората с който контактуват, институциите, съда.Не признават авторитета и достойнството на другите.И това само защото преди много години, родителите им са ги възпитавали по този толкова неправилен начин,не са ги дарили с любовта и добрината заслужаващи всяко живо същество на този свят.За какво говоря ли? За претенциите на една жена /надявам се скоро да стане БИВША моя жена/ да знае и може всичко, а резултата да е напълно посредствен, каквато впрочем е самата тя.Претенции за познаване на материята с която се занимава, претенции за морален коректив от първа величина, за съдник на околните.
Но всичко това ще отмине.Ето навън вече е топло и слънчево, в душата ми е също така.Защо? То е ясно.Имам любовта, имам добрината, имам целта.Какво друго ми трябва?А дали има надежда? Вие кажете...За едни има, за други – не!
понеделник, 28 януари 2008 г.
Тъга
Странно нещо са думите. Понякога не ги ценим. Казваме нещо, то заминава, но оставя дълбока следа в душите ни. Всъщност зависи кой го е казал, на кого го е казал. Ще ви дам един пример. Онзи ден дъщеря ми беше при мен. Страхотно хлапе, умна и много чаровна. Сгуши се до мен, прегърнала куклата, подарена и от “секретарката на Дядо Коледа” и някак особено замълча. Унесена и може би леко тъжно беше. После тихо ми прошепна на ухото:
“Тати, искам да бъда Дамата на твоето сърце”
Още не мога да си обясня чувството което ме обзе тогава. Гордост, че такава малка и чаровна госпожичка иска да е дамата на моето сърце. Тъга, че не може винаги да е до мен за да се чувства наистина такава.
Тъжно е всичко това. Едно малко и невинно дете показа много повече зрялост отколкото мнозина други през целия си, смея да кажа безсмислен и пропилян живот. Това е. Един миг от вечността изпълнен с толкова енергия. Тя ми показа защо трябва да се живее, и за какво трябва да се бори човек.
“Тати, искам да бъда Дамата на твоето сърце”
Още не мога да си обясня чувството което ме обзе тогава. Гордост, че такава малка и чаровна госпожичка иска да е дамата на моето сърце. Тъга, че не може винаги да е до мен за да се чувства наистина такава.
Тъжно е всичко това. Едно малко и невинно дете показа много повече зрялост отколкото мнозина други през целия си, смея да кажа безсмислен и пропилян живот. Това е. Един миг от вечността изпълнен с толкова енергия. Тя ми показа защо трябва да се живее, и за какво трябва да се бори човек.
понеделник, 14 януари 2008 г.
Искам да знам какво е любовта
Искам да знам какво е любовта
Foreigner – “Agent provocateur” – 1984
http://www.vbox7.com/play:06df0b9a
Имам нужда от малко време,
До премисля нещата накрая
Добре е да чета между редовете
Това ще ми е нужно когато остарея.
И сега катеря тази стръмна планина,
Чувствам че света е стоварен на раменете ми
През облаците виждам любовта излъчва светлина
И тя ме топли когато живота ми е тъй студен.
В живота ми има толкова душевна болка
Не зная дали ще мога отнова да се изправя срещу нея
Но не мога да се спра сега, отидох почти докрая
За да променя този мой самотен живот.
Искам да знам какво е любовта,
Искам ти да ми я покажеш,
Искам да почувствам любовта,
И знам че ти можеш да ми я пощажеш.
Трябва да си дам малко време,
Малко, за да се огледам около себе си,
Няма къде да се скрия,
Изглежда че любовта накрая ме откри.
В живота ми има толкова душевна болка
Не зная дали ще мога отнова да се изправя срещу нея
Но не мога да се спра сега, отидох почти докрая
За да променя този мой самотен живот.
Искам да знам какво е любовта,
Искам ти да ми я покажеш,
Искам да почувствам любовта,
И знам че ти можеш да ми я пощажеш
Нека поговорим за тази любов
Искам да знам какво е любовта, любовта която чувстваш в теб
Искам да ми покажеш тази любов, И аз ще я почувствам по-силно
Искам да усетя какво е любовта, Ти просто не можеш да я скриеш,
Зная, можеш да ми я покажеш...
Покажи ми че любовта е истинска...
Искам да знам какво е любовта...
Foreigner – “Agent provocateur” – 1984
http://www.vbox7.com/play:06df0b9a
Имам нужда от малко време,
До премисля нещата накрая
Добре е да чета между редовете
Това ще ми е нужно когато остарея.
И сега катеря тази стръмна планина,
Чувствам че света е стоварен на раменете ми
През облаците виждам любовта излъчва светлина
И тя ме топли когато живота ми е тъй студен.
В живота ми има толкова душевна болка
Не зная дали ще мога отнова да се изправя срещу нея
Но не мога да се спра сега, отидох почти докрая
За да променя този мой самотен живот.
Искам да знам какво е любовта,
Искам ти да ми я покажеш,
Искам да почувствам любовта,
И знам че ти можеш да ми я пощажеш.
Трябва да си дам малко време,
Малко, за да се огледам около себе си,
Няма къде да се скрия,
Изглежда че любовта накрая ме откри.
В живота ми има толкова душевна болка
Не зная дали ще мога отнова да се изправя срещу нея
Но не мога да се спра сега, отидох почти докрая
За да променя този мой самотен живот.
Искам да знам какво е любовта,
Искам ти да ми я покажеш,
Искам да почувствам любовта,
И знам че ти можеш да ми я пощажеш
Нека поговорим за тази любов
Искам да знам какво е любовта, любовта която чувстваш в теб
Искам да ми покажеш тази любов, И аз ще я почувствам по-силно
Искам да усетя какво е любовта, Ти просто не можеш да я скриеш,
Зная, можеш да ми я покажеш...
Покажи ми че любовта е истинска...
Искам да знам какво е любовта...
неделя, 13 януари 2008 г.
Случи се нещо
Тъгата е част от ежедневието на човеците. На човеците, подчертавам. Ще се запитате защо го казвам това? И ще сте прави да се питате, както и аз се питам защо е така? Защо избираме неподходящите хора, за да свържем живота си с тях, защо сърцата ни винаги ни подвеждат, като ни привързват към точно тези неподходящи хора.
Тъжно ми е наистина. Нищо чудно че е така, след като нищо хубаво не ми се случи, и вчера и онзи ден, и миналата година...
До тази вечер...
Разбрах че има шанс тъгата да се замени с надежда. Надеждата с копнеж, копнежа с нещо още по силно. Това е като с наркотика, започваш с нещо леко докато наркотика не пропие плътта ти,така както любовта обсебва душата ти. Лошото е че и от двете боли и то много, но аз искам да ме боли, защото зная че цяра за болката ми е там... Някъде на юг и може би точно в този миг си мисли същите неща.
Ако е така то това е любов,нали?
Извини ме мила моя, зная, че обещах нещо... Но то е по-силно от мен!
Тъжно ми е наистина. Нищо чудно че е така, след като нищо хубаво не ми се случи, и вчера и онзи ден, и миналата година...
До тази вечер...
Разбрах че има шанс тъгата да се замени с надежда. Надеждата с копнеж, копнежа с нещо още по силно. Това е като с наркотика, започваш с нещо леко докато наркотика не пропие плътта ти,така както любовта обсебва душата ти. Лошото е че и от двете боли и то много, но аз искам да ме боли, защото зная че цяра за болката ми е там... Някъде на юг и може би точно в този миг си мисли същите неща.
Ако е така то това е любов,нали?
Извини ме мила моя, зная, че обещах нещо... Но то е по-силно от мен!
петък, 11 януари 2008 г.
Тъгата
Вероятно снощи трябваше да напиша нещо много тъжно тук. Просто така се чувствах. Но не го направих. Причини – няколко. Сблъсках се с поредното доказателство, че хората са произлезли от маймуните.Толкова първични инстинкти са ни останали от тях, че просто няма как да е станало по друг начин. Е, наистина по-късно Бог се е намесил и ни е вдъхнал добродетели, за да ни отличи от другите свои творения, и за да може ние да славим името Му като показваме тези добродетели на света. Защо тогава някои индивиди не показват тези неща? Защо се държат като доказателство за това, че не всички са получили от добродетелите? Може би когато са раздавани тези добродетели те са били на пазар? В “Илиенци? например, защото моловете не са им по манталитета. Те си знаят, но Бог съм сигурен,че ще ги накаже за това.
А сега защо не написах нищо тъжно. Ами ей така... Просто доброто победи пак. Чух гласа на любимата жена и тя ми вдъхна кураж. Насърчи ме да бъда смел и силен. Това е. Просто е нали? Може би инстинкта ми показа, че това е целта на лошите хора, да съм слаб, смазан и унизен. А тя,моята любима ме предпази от това. И странното е, че тя продължава да твърди, че нищо не прави за мен. Ами ето – прави и то много. Въпрос на гледна точка. Вярно е, че е дребна благодарността ми към нея, но аз и изпратих няколко прекрасни песни...
Какво е това което се случи снощи?
Добрина? Човечност? Много ми се иска да е всичко това и още нещо...
Може би любов?
А сега защо не написах нищо тъжно. Ами ей така... Просто доброто победи пак. Чух гласа на любимата жена и тя ми вдъхна кураж. Насърчи ме да бъда смел и силен. Това е. Просто е нали? Може би инстинкта ми показа, че това е целта на лошите хора, да съм слаб, смазан и унизен. А тя,моята любима ме предпази от това. И странното е, че тя продължава да твърди, че нищо не прави за мен. Ами ето – прави и то много. Въпрос на гледна точка. Вярно е, че е дребна благодарността ми към нея, но аз и изпратих няколко прекрасни песни...
Какво е това което се случи снощи?
Добрина? Човечност? Много ми се иска да е всичко това и още нещо...
Може би любов?
четвъртък, 10 януари 2008 г.
Най-красивия стих за любовта
Wonderful Tonight
by Eric Clapton
by Eric Clapton
It's late in the evening; she's wondering what clothes to wear.
She puts on her make-up and brushes her long blonde hair.
And then she asks me, "Do I look all right?"
And I say, "Yes, you look wonderful tonight."
We go to a party and everyone turns to see
This beautiful lady that's walking around with me.
And then she asks me, "Do you feel all right?"
And I say, "Yes, I feel wonderful tonight."
I feel wonderful because I see
The love light in your eyes.
And the wonder of it all
Is that you just don't realize how much I love you.
It's time to go home now and I've got an aching head,
So I give her the car keys and she helps me to bed.
And then I tell her, as I turn out the light,
I say, "My darling, you were wonderful tonight.
Oh my darling, you were wonderful tonight."
Сънищата
Тази нощ не сънувах нищо.Не се случва много често, но този път така се случи.Кой ли знае как възникват сънищата? Може да са проекция на желаното в реалния живот, може да са предупреждения за това какво може да ни се случи? Знам ли... Но не сънувах нищо.Може просто да съм бил изморен.
Но пък обичам да сънувам.Понякога дори не е необходимо да заспивам за да сънувам.Често го правя, но изниква само един образ.Мил, красив и нежен. Може би за това понякога ми се струва че летя.Прекрасно е повярвайте ми! Рееш се в мечтите си, говори без да издадеш и звук дори.Дали и други хора го могат? Вероятно...
Как ми се иска да те науча мила моя и ти да летиш...Зная, опасно е, но е красиво. Та нали за това живеем, за да има красота около нас.
И точно като по поръчка по радиото пуснаха една прекрасна песен на Браян Адамс. Многозначително наречена "Cloud number nine".
Ех Браян и ти ли си летял като мен докато си я писал?
Но пък обичам да сънувам.Понякога дори не е необходимо да заспивам за да сънувам.Често го правя, но изниква само един образ.Мил, красив и нежен. Може би за това понякога ми се струва че летя.Прекрасно е повярвайте ми! Рееш се в мечтите си, говори без да издадеш и звук дори.Дали и други хора го могат? Вероятно...
Как ми се иска да те науча мила моя и ти да летиш...Зная, опасно е, но е красиво. Та нали за това живеем, за да има красота около нас.
И точно като по поръчка по радиото пуснаха една прекрасна песен на Браян Адамс. Многозначително наречена "Cloud number nine".
Ех Браян и ти ли си летял като мен докато си я писал?
сряда, 9 януари 2008 г.
Въпроси
Има един прекрасен български филм “Всичко е любов”.Наистина едно от великите постижения на българската кинематография.Не сюжета му обаче е темата на моите размисли.А името. Дали е вярно? Какво наричаме всичко в нашия живот? Какво е любов? На последния въпрос дори Волтер не е могъл да отговори.
Та какво е любовта? Струва ми се че този въпрос има толкова отговори колкото са жителите на тази планета.Някой казват – Бог е любов.Други – любовта е лудост, любовта е страст, привързаност...Много отговори.
Ще си каже някой, ами дай тогава твоя отговор на въпроса за да видим ти какво мислиш по темата.Ами добре тогава, ето го.
Любовта за мен е взаимност.Погледи отправени в една посока, и много, ама много добрина.Любовта е онова нещо което те буди през ноща и те тегли към белия лист, тогава когато любимата ти е далеч и ти нямаш друг начин да и прошепнеш няколко мили думи.Любовта е аромата на канела носещ се от косите и, когато лежи на рамото ти, присвила очи и един Бог знае къде се реят мислите и.Любовта е и грижа.За това как е тя, какво чувства, мисли, усеща.Любовта е и това когато се замисляш преди да кажеш или направиш нещо.Замисляш се за преценката на любимата жена.Дали тя ще поощри това което правиш, дали ще те укори, и в крайна сметка дали това нещо родило се в мислите ти ще е същото което е и в нейната душа.
Сложно нали? Оказа се че освен огромния брой отговори на въпроса какво е любов, всеки един от тези отговори е много разнообразен и индивидуален.От това обаче следват още въпроси.Как тогава някой хора се обичат?Коя е онази спойка която свързва душите на тези хора и те са заедно за винаги? Защо понякога любовта не идва?Ти си си добър човек, мил, честен, изпълнил сърцето си само с добри помисли, а тя не идва.Така е понякога.Но защо, не зная.Всяка вечер се моля на Бог да ми даде отговора на този вечен въпрос.
А ти любима моя, знаеш ли отговора?
Та какво е любовта? Струва ми се че този въпрос има толкова отговори колкото са жителите на тази планета.Някой казват – Бог е любов.Други – любовта е лудост, любовта е страст, привързаност...Много отговори.
Ще си каже някой, ами дай тогава твоя отговор на въпроса за да видим ти какво мислиш по темата.Ами добре тогава, ето го.
Любовта за мен е взаимност.Погледи отправени в една посока, и много, ама много добрина.Любовта е онова нещо което те буди през ноща и те тегли към белия лист, тогава когато любимата ти е далеч и ти нямаш друг начин да и прошепнеш няколко мили думи.Любовта е аромата на канела носещ се от косите и, когато лежи на рамото ти, присвила очи и един Бог знае къде се реят мислите и.Любовта е и грижа.За това как е тя, какво чувства, мисли, усеща.Любовта е и това когато се замисляш преди да кажеш или направиш нещо.Замисляш се за преценката на любимата жена.Дали тя ще поощри това което правиш, дали ще те укори, и в крайна сметка дали това нещо родило се в мислите ти ще е същото което е и в нейната душа.
Сложно нали? Оказа се че освен огромния брой отговори на въпроса какво е любов, всеки един от тези отговори е много разнообразен и индивидуален.От това обаче следват още въпроси.Как тогава някой хора се обичат?Коя е онази спойка която свързва душите на тези хора и те са заедно за винаги? Защо понякога любовта не идва?Ти си си добър човек, мил, честен, изпълнил сърцето си само с добри помисли, а тя не идва.Така е понякога.Но защо, не зная.Всяка вечер се моля на Бог да ми даде отговора на този вечен въпрос.
А ти любима моя, знаеш ли отговора?
вторник, 8 януари 2008 г.
Басня
Любовта срещнала приятелството.И с насмешка го попитала:
-Не мога да разбера ти за защо съществуваш, след като ме има на този свят?
Приятелството отговорило:
-Аз нося усмивки там където ти носиш сълзи!
Някой мъдрец е измислил тази басня.Красива е, боли от нея,но е вярна.Какво ли е това любов без сълзи?Има ли я?
-Не мога да разбера ти за защо съществуваш, след като ме има на този свят?
Приятелството отговорило:
-Аз нося усмивки там където ти носиш сълзи!
Някой мъдрец е измислил тази басня.Красива е, боли от нея,но е вярна.Какво ли е това любов без сълзи?Има ли я?
Тихо е...
Тишината е нещо много интересно.Уж няма нищо докато е тихо, а изведнъж света ти се изпълва с живот и звуци.Това не винаги се получава.Понякога просто викам тишината да дойде, но тя се дърпа като инатливо магаре и седи там някъде далеч от мен.И в света ми нахлуват разни паразитни звуци, издавани от хора и предмети, често много неприятни и дори дразнещи.Трудно е да извикаш тишината.
Но ако тя покаже благосклонност към теб,ти се чувстваш като господар на положението.В тишината можеш да правиш каквото си искаш.Можеш да си говориш с някого.Аз обикновено си говоря само с един човек, защото само с него искам и само с него ми е приятно.Често тя не ми отговаря така както очаквам, но какво пък, нали това му е хубавото, да сме различни.
В тишината можеш да мечтаеш.Това го научих наскоро и е много приятно.Звучи ти любимата музика, образа на любимата жена надува крилете ти и ти просто си летиш.Рееш се свободно, спускаш се на юг, там където е топлината.Да... лесно е... Но е самотно...
Колко ли вода трябва да изтече през Марица и Искър за да може тези мечти да станат реалност...Отговорете ми, моля ви!
Но ако тя покаже благосклонност към теб,ти се чувстваш като господар на положението.В тишината можеш да правиш каквото си искаш.Можеш да си говориш с някого.Аз обикновено си говоря само с един човек, защото само с него искам и само с него ми е приятно.Често тя не ми отговаря така както очаквам, но какво пък, нали това му е хубавото, да сме различни.
В тишината можеш да мечтаеш.Това го научих наскоро и е много приятно.Звучи ти любимата музика, образа на любимата жена надува крилете ти и ти просто си летиш.Рееш се свободно, спускаш се на юг, там където е топлината.Да... лесно е... Но е самотно...
Колко ли вода трябва да изтече през Марица и Искър за да може тези мечти да станат реалност...Отговорете ми, моля ви!
Музиката е ...
Тази нощ едно мое любимо радио се погрижи да не мога да заспя. Много великия Браян Адамс разтопи китарата си и дрезгавия му глас ме отведе там... на юг...
"... wherever you go, whatever you do,
I will be right here, waiting for YOU..."
Великолепно, нали?
И после се опита да се извини.Помислих си че го прави от мое име.
"... please forgive me, I can't stop loving YOU..."
Благодаря ти Браян! С две песни описа какво става в сърцето ми...
"... wherever you go, whatever you do,
I will be right here, waiting for YOU..."
Великолепно, нали?
И после се опита да се извини.Помислих си че го прави от мое име.
"... please forgive me, I can't stop loving YOU..."
Благодаря ти Браян! С две песни описа какво става в сърцето ми...
понеделник, 7 януари 2008 г.
Е-стих
Крила на раменете си ще сложа
В мечтите си така летя
Но вярвам, че ако се наложи
Това ще стане със силата на любовта.
Едно сърце на там ме тегли
Бронирано, не пуска светлина
Ще взема аз това момиче,
В небето с мен да отнеса.
Аз зная, че това мечти са
Но няма ли ги мигом ще умра
За туй те моля мила моя,
Ела със мен, там има светлина!
В мечтите си така летя
Но вярвам, че ако се наложи
Това ще стане със силата на любовта.
Едно сърце на там ме тегли
Бронирано, не пуска светлина
Ще взема аз това момиче,
В небето с мен да отнеса.
Аз зная, че това мечти са
Но няма ли ги мигом ще умра
За туй те моля мила моя,
Ела със мен, там има светлина!
07.01.2008
Тази сутрин се събудих с едно странно усещане.От една страна недоотпочинал, но от друга едно много интересно усещане се беше загнездило в душата ми.От много време се опитвам да калибрирам тези свой чувства по отношение на онова прекрасно момиче.И както вероятно се досещате, все не успявам.Или по точно все изпускам контрола над чувствата си.Хем ми се иска да бъда страшно влюбен и да летя, хем ми се иска да не си причинявам сам тази болка, защото както е добре известно от физиката стената трудно се разбива с глава, та какво остава за нещо толкова леко и ефирно като душата.
Та тази сутрин нещата бяха в равновесно състояние.Разбира се, първата ми мисъл беше за Нея.Как ли е спала, закусила ли е, как ли е отишла на работа, топло ли и е там...Такива неща, битовизми, но пък важни съгласете се.След това си помислих, че тя така или иначе е голямо момиче, умее да се грижи за себе си и така или иначе няма за какво да се притеснявам.По-важното е другото, успявам ли да докосна сърцето и през стената.Не може да няма пролука...Не може да е така плътно бетонирано и да не може лъч надежда и вяра да не прониква вътре...Та това си помислих, как да открия пролуката.Вероятно има начин...Сигурен съм че сърцето ще ми подскаже пътя.А е възможно лъч светлина от нейното сърце да ми покаже пътя.
Дали е възможно това?
Та тази сутрин нещата бяха в равновесно състояние.Разбира се, първата ми мисъл беше за Нея.Как ли е спала, закусила ли е, как ли е отишла на работа, топло ли и е там...Такива неща, битовизми, но пък важни съгласете се.След това си помислих, че тя така или иначе е голямо момиче, умее да се грижи за себе си и така или иначе няма за какво да се притеснявам.По-важното е другото, успявам ли да докосна сърцето и през стената.Не може да няма пролука...Не може да е така плътно бетонирано и да не може лъч надежда и вяра да не прониква вътре...Та това си помислих, как да открия пролуката.Вероятно има начин...Сигурен съм че сърцето ще ми подскаже пътя.А е възможно лъч светлина от нейното сърце да ми покаже пътя.
Дали е възможно това?
неделя, 6 януари 2008 г.
В началото
Чудно ми е било винаги когато трябва нещо да се започне.Никога не знаеш от къде, има смътна представа как, но по-важното знаеш крайната цел.
Не зная дали да пиша така че много хора да ме разберат или както започнах, да пиша така че Онова момиче за което става дума в заглавието само тя да ме разбере.
Всъщност това не е най-важното, тя е умна, била е и много чувствена така, че ще го усети със сърцето си.А вие моите няколко читатели можете да ми давате кураж и да ме съветвате къде бъркам защото все пак аз съм само един лекар, което ще рече един циник, и това с писането не ми е най-отдаващото ми се занимание.
Гледам снимките на слайд-шоуто ми /все пак съм с Windows Vista/ и се убеждавам за сетен път...Тя е прекрасна...
Обещавам да разкажа тук цялата история...
Така че... да започваме...
Не зная дали да пиша така че много хора да ме разберат или както започнах, да пиша така че Онова момиче за което става дума в заглавието само тя да ме разбере.
Всъщност това не е най-важното, тя е умна, била е и много чувствена така, че ще го усети със сърцето си.А вие моите няколко читатели можете да ми давате кураж и да ме съветвате къде бъркам защото все пак аз съм само един лекар, което ще рече един циник, и това с писането не ми е най-отдаващото ми се занимание.
Гледам снимките на слайд-шоуто ми /все пак съм с Windows Vista/ и се убеждавам за сетен път...Тя е прекрасна...
Обещавам да разкажа тук цялата история...
Така че... да започваме...
Първо
Винаги съм искал да публикувам нещо в мрежата.Може би защото съм имал какво да кажа, но е нямало на кого, или обратното, нямал съм какво да кажа, но съм бил заобиколен от хора.Не зная, вие, хората които ще прочетете някой от нещата ще кажете.
Тази ми идея се роди когато срещнах едно момиче.Вероятно тя ще е в центъра на тези мой недодялани опити за творчество.
Бъдете снизходителни към мен и творбите ми, та аз я обичам за Бога...
Тази ми идея се роди когато срещнах едно момиче.Вероятно тя ще е в центъра на тези мой недодялани опити за творчество.
Бъдете снизходителни към мен и творбите ми, та аз я обичам за Бога...
Абонамент за:
Публикации (Atom)