Тъгата

Вероятно снощи трябваше да напиша нещо много тъжно тук. Просто така се чувствах. Но не го направих. Причини – няколко. Сблъсках се с поредното доказателство, че хората са произлезли от маймуните.Толкова първични инстинкти са ни останали от тях, че просто няма как да е станало по друг начин. Е, наистина по-късно Бог се е намесил и ни е вдъхнал добродетели, за да ни отличи от другите свои творения, и за да може ние да славим името Му като показваме тези добродетели на света. Защо тогава някои индивиди не показват тези неща? Защо се държат като доказателство за това, че не всички са получили от добродетелите? Може би когато са раздавани тези добродетели те са били на пазар? В “Илиенци? например, защото моловете не са им по манталитета. Те си знаят, но Бог съм сигурен,че ще ги накаже за това.
А сега защо не написах нищо тъжно. Ами ей така... Просто доброто победи пак. Чух гласа на любимата жена и тя ми вдъхна кураж. Насърчи ме да бъда смел и силен. Това е. Просто е нали? Може би инстинкта ми показа, че това е целта на лошите хора, да съм слаб, смазан и унизен. А тя,моята любима ме предпази от това. И странното е, че тя продължава да твърди, че нищо не прави за мен. Ами ето – прави и то много. Въпрос на гледна точка. Вярно е, че е дребна благодарността ми към нея, но аз и изпратих няколко прекрасни песни...
Какво е това което се случи снощи?
Добрина? Човечност? Много ми се иска да е всичко това и още нещо...
Може би любов?