Тихо е...

Тишината е нещо много интересно.Уж няма нищо докато е тихо, а изведнъж света ти се изпълва с живот и звуци.Това не винаги се получава.Понякога просто викам тишината да дойде, но тя се дърпа като инатливо магаре и седи там някъде далеч от мен.И в света ми нахлуват разни паразитни звуци, издавани от хора и предмети, често много неприятни и дори дразнещи.Трудно е да извикаш тишината.
Но ако тя покаже благосклонност към теб,ти се чувстваш като господар на положението.В тишината можеш да правиш каквото си искаш.Можеш да си говориш с някого.Аз обикновено си говоря само с един човек, защото само с него искам и само с него ми е приятно.Често тя не ми отговаря така както очаквам, но какво пък, нали това му е хубавото, да сме различни.
В тишината можеш да мечтаеш.Това го научих наскоро и е много приятно.Звучи ти любимата музика, образа на любимата жена надува крилете ти и ти просто си летиш.Рееш се свободно, спускаш се на юг, там където е топлината.Да... лесно е... Но е самотно...
Колко ли вода трябва да изтече през Марица и Искър за да може тези мечти да станат реалност...Отговорете ми, моля ви!