Тази сутрин се събудих с едно странно усещане.От една страна недоотпочинал, но от друга едно много интересно усещане се беше загнездило в душата ми.От много време се опитвам да калибрирам тези свой чувства по отношение на онова прекрасно момиче.И както вероятно се досещате, все не успявам.Или по точно все изпускам контрола над чувствата си.Хем ми се иска да бъда страшно влюбен и да летя, хем ми се иска да не си причинявам сам тази болка, защото както е добре известно от физиката стената трудно се разбива с глава, та какво остава за нещо толкова леко и ефирно като душата.
Та тази сутрин нещата бяха в равновесно състояние.Разбира се, първата ми мисъл беше за Нея.Как ли е спала, закусила ли е, как ли е отишла на работа, топло ли и е там...Такива неща, битовизми, но пък важни съгласете се.След това си помислих, че тя така или иначе е голямо момиче, умее да се грижи за себе си и така или иначе няма за какво да се притеснявам.По-важното е другото, успявам ли да докосна сърцето и през стената.Не може да няма пролука...Не може да е така плътно бетонирано и да не може лъч надежда и вяра да не прониква вътре...Та това си помислих, как да открия пролуката.Вероятно има начин...Сигурен съм че сърцето ще ми подскаже пътя.А е възможно лъч светлина от нейното сърце да ми покаже пътя.
Дали е възможно това?
Всичко за мен
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар