Тъгата е част от ежедневието на човеците. На човеците, подчертавам. Ще се запитате защо го казвам това? И ще сте прави да се питате, както и аз се питам защо е така? Защо избираме неподходящите хора, за да свържем живота си с тях, защо сърцата ни винаги ни подвеждат, като ни привързват към точно тези неподходящи хора.
Тъжно ми е наистина. Нищо чудно че е така, след като нищо хубаво не ми се случи, и вчера и онзи ден, и миналата година...
До тази вечер...
Разбрах че има шанс тъгата да се замени с надежда. Надеждата с копнеж, копнежа с нещо още по силно. Това е като с наркотика, започваш с нещо леко докато наркотика не пропие плътта ти,така както любовта обсебва душата ти. Лошото е че и от двете боли и то много, но аз искам да ме боли, защото зная че цяра за болката ми е там... Някъде на юг и може би точно в този миг си мисли същите неща.
Ако е така то това е любов,нали?
Извини ме мила моя, зная, че обещах нещо... Но то е по-силно от мен!
Всичко за мен
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар