Денят...

Днес е един ден от живота ми.Какъвто беше и вчерашния, какъвто ще е и утрешния. Защо обаче отбелязвам днешния ден? Днес приключи брака ми. Не исках така да става. Но се получи.Имам си вина за това, безспорно.Както и майката на детето ми има вина.Надявам се и тя да го знае.Така или иначе за тези години аз не разбрах какво знае тя.Тя не ми позволи да науча, а накрая и аз не исках да зная какво става в душата и.Очуждихме се, останахме неразбрани.Случва се.Но такъв е живота и аз го приемам в истинския му вид.Има една болка останала от всичко това.Тя ще продължи вечно.Нарича се Виктория и тя е моето щастие, или както тя самата казва: Дамата на моето сърце. Ще направя всичко за това тя да стане един достоен човек.Каквито ние с майка и не бяхме.Това е.Повратна точка в живота ми.Получих и много удари от хора които съм мислел че обичам, и изненадваща подкрепа от хора които не са били длъжни да ми я дават. Дали не трябва тях да обичам повече...
Мисля,че зная отговора...